Басня за собствената ни природа, на която не можем да

Мен кръвта ми е такава, че с отрова за отплата плащам и за добрината ~ Скорпион и костенурка

Басня за личната ни природа, на която не можем да изневерим – от албанския стихотворец, публицист и възрожденец Наим ФРАШЪРИ (1846 ~ 1900)

§ Скорпион и костенурка

Като рукна мощен дъжд,
Скорпионът внезапно го закъса,
скок-подскок, пред бучащия поток,
че трансформира се потока
в същинска река необятна,
а отвъд зад реката
в къщи чакат го децата,
пък и булката му млада.
Но реката все не спада.
Колкото и да умува,
няма по какъв начин да я преплува,
в случай че ли плувец не се
хване да го придвижи.
И ето че, Костенурка
към реката затопурка,
връщайки се от разходка.
„ Ей това ще ми е лодка “ –
рече си и я замоли:
„ Пренеси ме, че какво ли
към този момент става вкъщи,
дето чака сам-сама
булката Скорпионица
с дребничките ми дечица. “
„ Качвай се, ще ти оказа помощ “ –
Костенурката се трогна,
а дъждът заплиска двойно,
че и тройно по-поройно.
Към брега насреща кара
Костенурката товара,
само че усеща тя, че оня
през дебелата й ризница
сили се да я ужили.

„ Ей, ти с разум ли си, не си ли?
Да си така непризнателен,
дори да си така подъл,
че на своя месия
искаш да си отровител,
за страшилище такова
тая преживелица не е нова.
Но най-малко не се ли сети,
че в този момент си ми в ръцете
и посред реката бурна
мога аз да те цамбурна? “
„ Много апелирам те, недей! –
опашатият изверг
за прошка умолява. –
Мен кръвта ми е такава,
че с отрова за компенсация
заплащам и за добрината. “

Читав на брега го свлече
Костенурката и рече:
„ Отмъщение не гоня –
мен ме пази мойта ризница,
а пък тебе твойта завист
скоро ще те вкара в гроба. “